Отиде си! Потъпка ми сърцето.
И знаеш ли... не чувствах болка.
Не усетих нищо там където,
остана само пепел, прах и мокро.
Отмина време, вятърът заблъска,
прахта се смеси със водата.
И стана хладно, кал запръска...
Калта полепна и в душата.
И пак изтече време... и изсъхна.
Калта тежеше като глина.
Душата се скова, изпръхна...
Поне дъждът си бе заминал. ...