Сърцето, калното, го няма
Отиде си! Потъпка ми сърцето.
И знаеш ли... не чувствах болка.
Не усетих нищо там където,
остана само пепел, прах и мокро.
Отмина време, вятърът заблъска,
прахта се смеси със водата.
И стана хладно, кал запръска...
Калта полепна и в душата.
И пак изтече време... и изсъхна.
Калта тежеше като глина.
Душата се скова, изпръхна...
Поне дъждът си бе заминал.
И тъй, останала без дъх, скована,
ударена от гръм, от изненада,
открих сърцето кално, че го няма,
а друго нещо ми тежи в душата.
Отишло си е ден преди да го забравиш,
помело е и Мен, и тебе като хала.
И чак сега очите си отварям,
преди теб си е отишло, а не съм разбрала!
И знаеш ли... не чувствах болка.
Не усетих нищо там където,
остана само пепел, прах и мокро.
Отмина време, вятърът заблъска,
прахта се смеси със водата.
И стана хладно, кал запръска...
Калта полепна и в душата.
И пак изтече време... и изсъхна.
Калта тежеше като глина.
Душата се скова, изпръхна...
Поне дъждът си бе заминал.
И тъй, останала без дъх, скована,
ударена от гръм, от изненада,
открих сърцето кално, че го няма,
а друго нещо ми тежи в душата.
Отишло си е ден преди да го забравиш,
помело е и Мен, и тебе като хала.
И чак сега очите си отварям,
преди теб си е отишло, а не съм разбрала!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Красимирова Всички права запазени
