3.09.2024 г., 20:51

Сърцето лети окрилено

834 7 20

Сърцето вижда това, което очите не могат.

Светът се движи воден от сърцата ни.           

В летящи хора има много завист и неясна злоба.

Но сърцето лети търси само доброта и любов,

и всеки ден ни то подсказва "не искам" ,"не мога".

Събира чудаци, мечтатели с порив нов,

с него летим в необятния простор.                   

С него докосваме най-далечни звезди,

и тичаме, и всяка секунда се радваме без умора,

отхвърлили отрова от лъжовните хора.        

Издирвайки най-нежните, най-искрени слова,

и с тях разчупване леда, и мрака във затвора, 

и си откриваме истинска, и чиста светлина.

Сърцето лети окрилено всичко то усеща,    

и страда ако някой без страдание го съкруши.

То превива се и ридае без пощада,

с най-чистите, най-искрени сълзи.

Сърцето лети окрилено, ежедневно ни напомня,

че само добротата може да ни стопля.

Със пари не се урежда път към Рая,

там не можеш да си купиш стая.                        

За това бъди добър, недей мрази дори и с причина.     

Бъди си над нещата, не избирай суетата,

с примерен, искрен авантюризъм,

премахни от себе си излишния цинизъм.

Върви с копнеж към трудно постижимото.

Живей разумно, с истински обичливото.

Осъзнавай, че невъзможното става и възможно,

само ако не допускаш да живееш в грях и пошлост.

Увеличи си надеждата, дозата на вярата,

така лесно ще докоснеш на живота благото! 

Сърцето лети, определя колко ще живееш,

и само с шепи от него благото да поемаш!

 

Виктория Милчева 

03.09.2024г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

  • За мен също са важни всички тези неща, затова си качвам стиховете на няколко места. Късмет и от мен!
  • Зная Вики, при мен причината е същата, не очаквам и не ми е нужна награда, но смятам че тук се прочитат творбите, на другото място се замислям, може и да греша?!
    Стихотворение не се пише трудно, имаш емоция и пишеш, думите сами се редят в съзнанието-това е дарбата...Но при четенето е съвсем различно, там трябва да влезеш в емоциите на поета, да почувстваш посланието което праща душата му!
    Приех посланието на стиха ти и ти желая успех- КЪСМЕТ
  • Найден, аз не участвам за първо място, а защото ми хареса темата. За мен беше навремена като я видях. Тук конкурсите се печелят от едни и същи хора. Успех!
  • Благодаря ти, Асен!
  • Вики, благодаря ти много и вярвам че ми го желаеш от сърце, но на мен ми стига само че си повярвала в мен, това исках да кажа и го постигнахах. Нека наградата вземе младото момиче, Дари тя има силата която ще и е нужна да носи товара на този живот...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...