Сърцето ми
Сърцето ми те иска безпощадно.
Звездите шепнат името ти в мрака.
А устните ми пак те търсят жадно
и дланите ми допира ти чакат.
И мислите ми литват като птици,
към твоите, зачерквайки нощта.
Притварям бавно своите зеници...
И тази нощ без тебе ще заспя.
И тази нощ отново ще сънувам
очите ти, цвета им на море,
и тази сутрин пак ще се събудя,
тревожейки се бил ли си добре,
тревожейки се мислиш ли за мене,
забравяш ли ме в нечии очи...
А нощите са толкова студени,
когато си далече и мълчиш...
А слънцето пълзи по небосклона,
нехаейки за мислите ми, бавно.
А аз посягам пак към телефона.
Сърцето ми те иска безпощадно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариета Караджова Всички права запазени
