May 3, 2012, 1:44 PM

Сърцето ми

  Poetry » Love
1.4K 0 10

Сърцето ми те иска безпощадно.

Звездите шепнат името ти в мрака.

А устните ми пак те търсят жадно

и дланите ми допира ти чакат.

И мислите ми литват като птици,

към твоите, зачерквайки нощта.

Притварям бавно своите зеници...

И тази нощ без тебе ще заспя.

И тази нощ отново ще сънувам

очите ти, цвета им на море,

и тази сутрин пак ще се събудя,

тревожейки се бил ли си добре,

тревожейки се мислиш ли за мене,

забравяш ли ме в нечии очи...

А нощите са толкова студени,

когато си далече и мълчиш...

А слънцето пълзи по небосклона,

нехаейки за мислите ми, бавно.

А аз посягам пак към телефона.

Сърцето ми те иска безпощадно.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Караджова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички! Dorrian-те лирическите синеоки герои не винаги са едни и същи хахахаххаха Иначе явно малко тъжно ми се получава по принцип.
  • Браво, искрени поздравления за емоционалния стих! Лирическият синеок герой не го ли преживя или просто обичаш да пишеш тъжно, въпреки, че е красиво?
  • Чудесно е!Аплодисменти.
  • Много хубав стих!Браво!
  • Прекрасни думи, произлези от влюбеното ти сърце!
    Поздрав!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...