16.08.2023 г., 9:19

Сърцето ми е лятно Слънце

763 3 10



На август съм топлите, нежни лъчи,
които по женски тела разпилявам.
Морето съм топло, където и ти
се къпеш, а аз по теб обикалям,
защото съм ласка, която копнее
да бъде усетена, да бъде приета,
а морският вятър в косите ти вее,
и вятър съм вече, и галя с ръцете
невидими свои - откраднах си шапка,
с която окичих плашило самотно,
а то ми отвърна с усмивчица сладка,
защото във него събудих живота...
Такъв съм си аз, на август приличам,
и лятното нося във мен окрилен  -
Това е така, защото Обичам, Обичам,
и сърцето ми Слънце е в топлия ден.

15.08.2023.
___
Вдъхновението ми идва от стихотворението "На август луничките" с автор, Скитница.
Благодаря сърдечно на Скити за него.
_____

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И вече навакса, Скити, тъй че всичко е оки-токи, пуф-паф 😊
    Наистина, забавно се получи.
    Благодаря ти и за вдъхновението, и за чудесните ти слова 🙃
  • Еееее, малко отсъствах и тук съм пропуснала нещо много хубаво! Много нежно и слънчево се е получило стихчето ти, Георги и се радвам, че съм те вдъхновила! С теб и Ники направихме едно синьо, августовско влакче!
    Много, много ми хареса! Поздравче!
  • Благодаря, Ивита 💐
  • "Такъв съм си аз, на август приличам,
    и лятното нося във мен окрилен -
    Това е така, защото Обичам, Обичам,
    и сърцето ми Слънце е в топлия ден."
    Ами, хубаво, слънчево и нежно е, Жорка!
    Браво!- на теб и на Скити! 🙂
  • Мерси, Иване.

На август луничките

Своите стъпки остави по пясъка
босото лято с усмивка, с лек бриз.
Бягат вълните далеко от залеза,
от небето огнено с пурпурен взрив.
Повярвай, знам, любовта океан е. ...
951 12 20

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...