16.08.2023 г., 9:19

Сърцето ми е лятно Слънце

759 3 10



На август съм топлите, нежни лъчи,
които по женски тела разпилявам.
Морето съм топло, където и ти
се къпеш, а аз по теб обикалям,
защото съм ласка, която копнее
да бъде усетена, да бъде приета,
а морският вятър в косите ти вее,
и вятър съм вече, и галя с ръцете
невидими свои - откраднах си шапка,
с която окичих плашило самотно,
а то ми отвърна с усмивчица сладка,
защото във него събудих живота...
Такъв съм си аз, на август приличам,
и лятното нося във мен окрилен  -
Това е така, защото Обичам, Обичам,
и сърцето ми Слънце е в топлия ден.

15.08.2023.
___
Вдъхновението ми идва от стихотворението "На август луничките" с автор, Скитница.
Благодаря сърдечно на Скити за него.
_____

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И вече навакса, Скити, тъй че всичко е оки-токи, пуф-паф 😊
    Наистина, забавно се получи.
    Благодаря ти и за вдъхновението, и за чудесните ти слова 🙃
  • Еееее, малко отсъствах и тук съм пропуснала нещо много хубаво! Много нежно и слънчево се е получило стихчето ти, Георги и се радвам, че съм те вдъхновила! С теб и Ники направихме едно синьо, августовско влакче!
    Много, много ми хареса! Поздравче!
  • Благодаря, Ивита 💐
  • "Такъв съм си аз, на август приличам,
    и лятното нося във мен окрилен -
    Това е така, защото Обичам, Обичам,
    и сърцето ми Слънце е в топлия ден."
    Ами, хубаво, слънчево и нежно е, Жорка!
    Браво!- на теб и на Скити! 🙂
  • Мерси, Иване.

На август луничките

Своите стъпки остави по пясъка
босото лято с усмивка, с лек бриз.
Бягат вълните далеко от залеза,
от небето огнено с пурпурен взрив.
Повярвай, знам, любовта океан е. ...
949 12 20

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...