Сърцето ми откъсна
521
0
1
Какво изцъклено Небе
и Слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима!
В копринената синева
лежат простори русокоси.
В килим от тучната трева
пак Лятото се носи.
Прехвърчат птички и пчели.
Играят и децата боси.
Пробуждат селото петли.
Дъхти и днес на сенокоси.
Стоя под сянката дебела...
И пак съм с моите въпроси!
Във детството ми звездочело
днес паметта ми пак се носи!
Дойдох за мъничко на село
и миналото ми възкръсна...
И искам да ви кажа смело -
то моето сърце откъсна!
12.09.2011 г. с. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
