Какво изцъклено Небе
и Слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима!

В копринената синева
лежат простори русокоси.
В килим от тучната трева
пак Лятото се носи.

Прехвърчат  птички и пчели.
Играят и децата боси.
Пробуждат селото петли.
Дъхти и днес  на сенокоси.

Стоя под сянката дебела...
И пак съм с моите въпроси!
Във детството ми звездочело
днес паметта ми пак се носи!

Дойдох за мъничко на село
и миналото ми възкръсна...
И искам да ви кажа смело -
то моето сърце откъсна!

 12.09.2011 г.  с. Драгойново