Сърцето ми ... отново
Сърцето ми отново е разбито...
Колко изтъркано и сбито...
Беше превзето без секунда съпротива
нямаше враг, не беше нужна сила...
Едни невинни, детски чисти думи
на листа бял стопиха помежду ни
години, заедно неизживяни
страсти и болки, с други преживяни...
За миг изгубих себе си в тебе,
бях част от болката на твоята душа,
от радостта, от устрема, от стона...
Със теб умирах, с теб да се родя...
А после...после разум хладен
лицето ми халоса с кърпа мокра...
Отново падам в бездънна черна локва
и тъй жестоко съм на себе си омразен...
Не мога да измисля нощите,
безумни,заедно неизживени.
Не мога да излекувам болките,
от някой друг в любов преобразени...
Сърцето ми отново е разбито...
Дълго.Колко дълго и несбито...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боян Иванов Всички права запазени
Иначе стихът е страхотен, много истински, много съкровен, много тъжен.
