15.11.2006 г., 12:58

сърцето ми плаче....

1.5K 0 5
сърцето ми плаче...
разкъсано на хиляди парчета,
парчета който събирам и
до днес,
вярвайки че ти си този,
който ще ми донесе
щастие и добра вест....
сърцето ми плаче...
плача и аз в този час,
разкъсвана от мисли и
искам пак да ни има нас...
само ние...
без никой друг,
забравени дори от света...
живеейки в нашия кът...
но връщам се пак към реалността...
и сълзите потичат от очите,
щом знам че няма го огъня в гърдите...
сърцето ми плаче..
раздирано от твойте лъжи,
и спомените-как изгори ти мойте мечти...
мечтите да бъдем заедно до края,
но ето че душата ми пак
за теб ридае...
сърцето ми плаче,
останало само с мисълта,
че никой друг не ще дари му
частица дори от любовта...
сърцето ми плаче,
заедно със него и аз
и не мога да се оттърва от мисълта
че ни имаше някога нас.......

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весинцето без такава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...