15 nov 2006, 12:58

сърцето ми плаче....

  Poesía
1.5K 0 5
сърцето ми плаче...
разкъсано на хиляди парчета,
парчета който събирам и
до днес,
вярвайки че ти си този,
който ще ми донесе
щастие и добра вест....
сърцето ми плаче...
плача и аз в този час,
разкъсвана от мисли и
искам пак да ни има нас...
само ние...
без никой друг,
забравени дори от света...
живеейки в нашия кът...
но връщам се пак към реалността...
и сълзите потичат от очите,
щом знам че няма го огъня в гърдите...
сърцето ми плаче..
раздирано от твойте лъжи,
и спомените-как изгори ти мойте мечти...
мечтите да бъдем заедно до края,
но ето че душата ми пак
за теб ридае...
сърцето ми плаче,
останало само с мисълта,
че никой друг не ще дари му
частица дори от любовта...
сърцето ми плаче,
заедно със него и аз
и не мога да се оттърва от мисълта
че ни имаше някога нас.......

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весинцето без такава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...