Nov 15, 2006, 12:58 PM

сърцето ми плаче....

  Poetry
1.5K 0 5
сърцето ми плаче...
разкъсано на хиляди парчета,
парчета който събирам и
до днес,
вярвайки че ти си този,
който ще ми донесе
щастие и добра вест....
сърцето ми плаче...
плача и аз в този час,
разкъсвана от мисли и
искам пак да ни има нас...
само ние...
без никой друг,
забравени дори от света...
живеейки в нашия кът...
но връщам се пак към реалността...
и сълзите потичат от очите,
щом знам че няма го огъня в гърдите...
сърцето ми плаче..
раздирано от твойте лъжи,
и спомените-как изгори ти мойте мечти...
мечтите да бъдем заедно до края,
но ето че душата ми пак
за теб ридае...
сърцето ми плаче,
останало само с мисълта,
че никой друг не ще дари му
частица дори от любовта...
сърцето ми плаче,
заедно със него и аз
и не мога да се оттърва от мисълта
че ни имаше някога нас.......

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весинцето без такава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....