15 нояб. 2006 г., 12:58

сърцето ми плаче....

1.5K 0 5
сърцето ми плаче...
разкъсано на хиляди парчета,
парчета който събирам и
до днес,
вярвайки че ти си този,
който ще ми донесе
щастие и добра вест....
сърцето ми плаче...
плача и аз в този час,
разкъсвана от мисли и
искам пак да ни има нас...
само ние...
без никой друг,
забравени дори от света...
живеейки в нашия кът...
но връщам се пак към реалността...
и сълзите потичат от очите,
щом знам че няма го огъня в гърдите...
сърцето ми плаче..
раздирано от твойте лъжи,
и спомените-как изгори ти мойте мечти...
мечтите да бъдем заедно до края,
но ето че душата ми пак
за теб ридае...
сърцето ми плаче,
останало само с мисълта,
че никой друг не ще дари му
частица дори от любовта...
сърцето ми плаче,
заедно със него и аз
и не мога да се оттърва от мисълта
че ни имаше някога нас.......

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весинцето без такава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...