7.09.2008 г., 13:09

Сърцето мое!

1K 0 1
Сърце, разкъсано на две, вика за помощ.
Ала няма кой да чуе неговото стенание.
Сърце, разкъсано на две, иска да плаче,
ала не може затова, защото е ледено.

И сърцето мое иска някой да го съживи,
ала никой се не наема да събере счупеното ми сърце.
И сърцето мое иска да намери любовта,
ала не може, защото е по-ледено от всякога.

Сърцето мое пита се сега, без глас пустинен,
къде може да намери друго сърце, за да са заедно.
Сърцето мое! Иска само да обича истински,
така, както обичаше някога две сини очи.

И ето, когато моето сърце заплака с ледени сълзи,
едно момиче - красиво и елегатно - дойде, за да ме обича.
Изтри ледените ми сълзи с целувка една,
за да може с нея да съм завинаги до края на  живота ми.

И когато това момиче се появи от моите мечти,
то ме прегърна и после отново ме целуна.
Бе красиво, защото сърцето ми събра се отново.
И разбрах, че всичко това било е само един красив сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пацо Танчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Сърце, ранено надве, вика за помощ."
    Сърцето може да бъде разкъсано надве, не и ранено. Предлагам ти да го оправиш.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...