Сърцето мое шепне твое име

19.01.2025 г., 13:01 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 3

223 1 0

Стоя сам в сянката на тишината,
изгубих те сред времето и тъмнината.
Очите ти, които бяха мой пристан,
сега са само спомен, избледняващ без пристан.
Вятърът шепне твоето име,
но гласът ти е далеч – като в сън незримо.
Облаци покриват небето ми синьо,
а душата ми плаче – сама, без винó.
Какво остана от нас двама?
Само болка и празнота голяма.
Ако можех да върна времето назад,
щях да те държа – никога да не си тръгваш от този свят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Коричка вяра
Пясъци

Когато с теб се видим, замълчи. Недей да ми разказваш тишините си. У мене точно толкова боли и рани ...
И ви моля, не ми ги хвалете...

Тази щедрост не ми я хвалете дето сутрин раздава блага – от трохи на среднощни банкети и очаква покл...
Искам да ти кажа, мамо

Искам да ти кажа, мамо, вчера както си играх, под едно дръвче голямо, паяче в беда видях. Малко птич...

Още произведения »