Jan 19, 2025, 1:01 PM

Сърцето мое шепне твое име

  Poetry » Love
538 1 0

Стоя сам в сянката на тишината,
изгубих те сред времето и тъмнината.
Очите ти, които бяха мой пристан,
сега са само спомен, избледняващ без пристан.

Вятърът шепне твоето име,
но гласът ти е далеч – като в сън незримо.
Облаци покриват небето ми синьо,
а душата ми плаче – сама, без винó.

Какво остана от нас двама?
Само болка и празнота голяма.
Ако можех да върна времето назад,
щях да те държа – никога да не си тръгваш от този свят.

Но сега съм сам, в студена мъгла,
любовта ни е ехо, изгубено в нощта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Biberce Muharemi All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....