30.01.2007 г., 14:51

Сърцето на добряка

784 0 0
Каква красива пролетна премяна
каква прекрасна утринна зора
и колко много топлина
събрани само във една сълза...

Сълзи се стичат по страните побелели
сълзи изпълнени с копнежи оцелели
и стонове на мъки нечовешки
излизат от гърдите на "човека"
и тъй отиват нейде
по отминала пътека...

Любовни струни разкриват ни
във този час вълшебен
сърцето на "човека"
показват ни мечти безчетни
изминали през века...


Тъга и щастие в безмерни думи
политат по баирите "Човешки"
И някак пак опираме до дрешки-
до скъсаните стари дрешки
на "добрините" човешки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радина Гечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...