Каква красива пролетна премяна
каква прекрасна утринна зора
и колко много топлина
събрани само във една сълза...

Сълзи се стичат по страните побелели
сълзи изпълнени с копнежи оцелели
и стонове на мъки нечовешки
излизат от гърдите на "човека"
и тъй отиват нейде
по отминала пътека...

Любовни струни разкриват ни
във този час вълшебен
сърцето на "човека"
показват ни мечти безчетни
изминали през века...


Тъга и щастие в безмерни думи
политат по баирите "Човешки"
И някак пак опираме до дрешки-
до скъсаните стари дрешки
на "добрините" човешки...