Сърцето на лятото в мен
С крилете си птицата
леко докосна върха
на самотно дърво
сред полето.
А обагрен в червено,
слизаше залезът
с заревото си ярко
по небето...
И дървото се сепна
сякаш, а и клоните, галени
от ветреца полъхнал
след птичето ято.
Плахо връхчето трепна
и огледа се, младото,
вече си тръгваше
поредното, влюбено,
но самотно лято...
http://www.youtube.com/watch?v=n1Lvi2ZBnNY&feature=related
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
