Jul 1, 2010, 4:32 PM

Сърцето на лятото в мен

  Poetry » Love
665 0 3
С крилете си птицата леко докосна върха на самотно дърво сред полето. А обагрен в червено, слизаше залезът с заревото си ярко по небето... И дървото се сепна сякаш, а и клоните, галени от ветреца полъхнал след птичето ято. Плахо връхчето трепна и огледа се, младото, вече си тръгваше поредното, влюбено, но самотно лято... http://www.youtube.com/watch?v=n1Lvi2ZBnNY&feature=related

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...