Сърцето на нощта
Заспиват светлините на града,
дърветата притихват уморени
и само лека, призрачна мъгла,
на улиците, плъзва се по вените.
Навярно, идва време за покой
от мисли, думи, делнични задачи.
(Сънят дали е форма на застой
или пак нещо в мозъка ни крачи!?)
Нощта е мир. Нощта е тишина,
смущавана от лай на гладно куче.
На сънищата в скритата вълна,
какво ли би могло да ни се случи!?
Дали ще си припомним за копнеж
по нещо, с прах покрито и забравено,
или пък грях, подобно ра̀нен скреж,
с ръце от лед, жестоко ще ни грабне?!
Дали над нас усмихнати звезди,
за нечия любов ще ни разкажат,
или нечакан вик ще се роди
от лъскавата бездна на миражите!?...
Съзнаваш, че нощта е просто мрак,
но пулса на живота с нея слушаш
и искаш само жив, божествен знак,
или сърце, в което да се сгушиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
