18.11.2016 г., 20:34

Сърцето на поета

1.4K 1 8

Забийте нож в сърцето на поета!

Забийте надълбоко. Да боли!

Да има кръв, ръцете да потрепват,

и адски вик нощта да разгневи.

 

Забийте нож в сърцето на поета!

Забийте надълбоко. Да боли!

С предсмъртен стон пред святата си клетва

най-светъл стих той пак ще сътвори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво стихотворение!
  • !!!
  • На мен също ми допадна. Поздравления!
  • Силно,много ми допадна стилът!:
    Забийте нож в сърцето на поета!
    Забийте надълбоко. Да боли!
    Да има кръв, ръцете да потрепват,
    и адски вик нощта да разгневи."
  • Благодаря ви!
    Този стих се върти в главата ми от няколко месеца и едва вчера "ми дойде музата", за да го довърша. Радвам се, че ви допада и се приема добре.
    Ивайло, благодаря ти за топлите думи! Появявам се от време на време, но вече доста по-рядко от преди. Въпреки това, надявам се по-често да се засичаме.
    Поздрави на всички ви!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...