Забийте нож в сърцето на поета!
Забийте надълбоко. Да боли!
Да има кръв, ръцете да потрепват,
и адски вик нощта да разгневи.
Забийте нож в сърцето на поета!
Забийте надълбоко. Да боли!
С предсмъртен стон пред святата си клетва
най-светъл стих той пак ще сътвори.
© Весела Георгиева Всички права запазени