Nov 18, 2016, 8:34 PM

Сърцето на поета

  Poetry
1.4K 1 8

Забийте нож в сърцето на поета!

Забийте надълбоко. Да боли!

Да има кръв, ръцете да потрепват,

и адски вик нощта да разгневи.

 

Забийте нож в сърцето на поета!

Забийте надълбоко. Да боли!

С предсмъртен стон пред святата си клетва

най-светъл стих той пак ще сътвори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубаво стихотворение!
  • !!!
  • На мен също ми допадна. Поздравления!
  • Силно,много ми допадна стилът!:
    Забийте нож в сърцето на поета!
    Забийте надълбоко. Да боли!
    Да има кръв, ръцете да потрепват,
    и адски вик нощта да разгневи."
  • Благодаря ви!
    Този стих се върти в главата ми от няколко месеца и едва вчера "ми дойде музата", за да го довърша. Радвам се, че ви допада и се приема добре.
    Ивайло, благодаря ти за топлите думи! Появявам се от време на време, но вече доста по-рядко от преди. Въпреки това, надявам се по-често да се засичаме.
    Поздрави на всички ви!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...