18 нояб. 2016 г., 20:34

Сърцето на поета

1.4K 1 8

Забийте нож в сърцето на поета!

Забийте надълбоко. Да боли!

Да има кръв, ръцете да потрепват,

и адски вик нощта да разгневи.

 

Забийте нож в сърцето на поета!

Забийте надълбоко. Да боли!

С предсмъртен стон пред святата си клетва

най-светъл стих той пак ще сътвори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво стихотворение!
  • !!!
  • На мен също ми допадна. Поздравления!
  • Силно,много ми допадна стилът!:
    Забийте нож в сърцето на поета!
    Забийте надълбоко. Да боли!
    Да има кръв, ръцете да потрепват,
    и адски вик нощта да разгневи."
  • Благодаря ви!
    Този стих се върти в главата ми от няколко месеца и едва вчера "ми дойде музата", за да го довърша. Радвам се, че ви допада и се приема добре.
    Ивайло, благодаря ти за топлите думи! Появявам се от време на време, но вече доста по-рядко от преди. Въпреки това, надявам се по-често да се засичаме.
    Поздрави на всички ви!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...