Сърцето на поета

21.03.2018 г., 13:24 ч.

Поезия » Любовна

1132 2 2

– Поете, стих ми даде,
но ще ми дадеш ли своето сърце?!
Че моето без него силно страда,
а с любовта ти леко би било, като перце.

– Знай, красавице, сърцето на поета
не принадлежи на никоя жена.
От велика Муза е заето
и на нея верен е дори в смъртта.

Тя в хиляди лица ще се представи
пред неговите в нея влюбени очи.
Стих след стих той нея ще прославя.
Величието нейно. Не твоето – уви.

Но ти не тряба да го обвиняваш
или любовта към него да отричаш.
Можеш само да го обожаваш,
а той понякога да те обича.

Из стихосбирката "Безвремие"

На Росен Николов©всички права запазени

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.