Сърцето на поета
– Поете, стих ми даде,
но ще ми дадеш ли своето сърце?!
Че моето без него силно страда,
а с любовта ти леко би било, като перце.
– Знай, красавице, сърцето на поета
не принадлежи на никоя жена.
От велика Муза е заето
и на нея верен е дори в смъртта.
Тя в хиляди лица ще се представи
пред неговите в нея влюбени очи.
Стих след стих той нея ще прославя.
Величието нейно. Не твоето – уви.
Но ти не тряба да го обвиняваш
или любовта към него да отричаш.
Можеш само да го обожаваш,
а той понякога да те обича.
Из стихосбирката "Безвремие"
На Росен Николов©всички права запазени
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Николов Всички права запазени
