– Поете, стих ми даде,
но ще ми дадеш ли своето сърце?!
Че моето без него силно страда,
а с любовта ти леко би било, като перце.
– Знай, красавице, сърцето на поета
не принадлежи на никоя жена.
От велика Муза е заето
и на нея верен е дори в смъртта.
Тя в хиляди лица ще се представи
пред неговите в нея влюбени очи.
Стих след стих той нея ще прославя.
Величието нейно. Не твоето – уви. ...