Възстар мъдрец ми връчи

блестящ съвет от камък

и в мойте кости мъчни

запали черен пламък.

Над бЮрото и лИста

кошмара ме разяжда,

той каза ми: - Артиста...

с изкуството се ражда.

Аз паднах на колЕне,

пред свитъка опушен,

сълзи на тежко бреме,

от кладенец пресУшен.

Перото - бяла птица -

впи капчица магия

и мъничка искрица,

вля в вехтата хартия:

"Сърцето на твореца

от рани се изгражда,

в(ъв) болка без утеха

и безгранична жажда."