Сърцето на Всемира
Обичам в облаците да летя
върху крилете на ефирна мисъл,
но те са част от същата земя,
която с любовта си Бог ориса.
Сияе колосалният й чар
в зеленото на лъ‘ки и дървета,
в моретата, в пустинния загар
и в хората с усмивки непревзети.
Извират от недрата й реки,
които се надбягват с ветровете.
Повярвайте, тя никога не спи,
с луната и със слънцето ни свети.
Земята е космичния ни дом
и в него милиарди се побират.
Защо рушим стените слепешком?
Земята е сърцето на Всемира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
