Обичам в облаците да летя
върху крилете на ефирна мисъл,
но те са част от същата земя,
която с любовта си Бог ориса.
Сияе колосалният й чар
в зеленото на лъ‘ки и дървета,
в моретата, в пустинния загар
и в хората с усмивки непревзети.
Извират от недрата й реки,
които се надбягват с ветровете.
Повярвайте, тя никога не спи,
с луната и със слънцето ни свети. ...