Dec 30, 2022, 9:51 PM

Сърцето на Всемира

  Poetry » Civic, Other
551 3 6

 

Обичам в облаците да летя

върху крилете на ефирна мисъл,

но те са част от същата земя,

която с любовта си Бог ориса.

 

Сияе колосалният й чар

в зеленото на лъ‘ки и дървета,

в моретата, в пустинния загар

и в хората с усмивки непревзети.

 

Извират от недрата й реки,

които се надбягват с ветровете.

Повярвайте, тя никога не спи,

с луната и със слънцето ни свети.

 

Земята е космичния ни дом

и в него милиарди се побират.

Защо рушим стените слепешком?

Земята е сърцето на Всемира.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ким, и твоето перо да не пресъхва, благодаря ти!❤️🌲
  • Въпрос, който си задавам и аз, в красив стих! 🌹❤
    Весело посрещане на 2023, Нинка, и много вдъхновение през следващите дванадесет месеца! 🎈😊🍷
  • Тони, благодаря ти! Бъди здрава и вдъхновена!❤️🌲
  • Много хубав стих и послание, Нинче!
    Весело изкарване на празниците и много успехи в творчеството и в живота!
  • Благодаря, Вили, весели празници и на теб!❤️🌲

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...