Ти не ме обичаш вече, всичко било
свършило, нали така?
Мислите ти - някъде далече
гибелно обричат моята душа.
"Всичко свърши - но ти недей да
съжаляваш" - всеки казва и повтаря
ми това.
Чувствата си ти недей издава -
престори се - било е игра.
Защо ли трепва моето сърце,
увлякох се - нима ще ме презираш,
имам право да потърся
своя път към радостта.
Но все пак - ти прости!
Прости, че те обичах
не желаех, но сърцето победи!!!...
© Юлия Петрова Всички права запазени