Ти не ме обичаш вече, всичко било
свършило, нали така?
Мислите ти - някъде далече
гибелно обричат моята душа.
"Всичко свърши - но ти недей да
съжаляваш" - всеки казва и повтаря
ми това.
Чувствата си ти недей издава -
престори се - било е игра.
Защо ли трепва моето сърце,
увлякох се - нима ще ме презираш,
имам право да потърся
своя път към радостта.
Но все пак - ти прости!
Прости, че те обичах
не желаех, но сърцето победи!!!...
© Юлия Петрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
