17.11.2007 г., 10:14

Сърцето ти... (3)

1.1K 0 20

Кое е всъщност ценното в живота?
Снегът във побелелите коси?...
Невзрачно утро, зазорило вяло
във заслепените от болката очи?...
Или жадуваната обич във мечтите
на вечното и младото сърце,
импулсите и трепета, искрите
в горещи, от любов опърлени ръце?... 

Най-ценното у тебе е сърцето...
тъй топло и копнеещо любов...
Надеждата, мечтите неотнети
преливат се в деня, отново нов...
Дори и сняг да пада във косите,
държиш ме нежно в силните ръце...
Не виждаш ли в очите ми искрите?...
С любов поглеждам в твоето сърце...

Надникнах във душата ти, замислена...
стаила дъх сред тази красота...
Мечтаех те, и вярвах, че е истина,
че съществува, споделена обичта...
Изгубена в лъжи, от мрак изстинала,
надежда не изгубих досега...
По-истински от теб дали съм имала?...
Дочаках те най-сетне, любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "По-истински от теб дали съм имала?...
    Дочаках те най-сетне, любовта..."-благородно ти завиждам!Усмивки и спорен ден от мен!
  • Благодаря на всички! Обичам ви!!
  • Браво Миличка!
    Много ми хареса стиха ти, а поантата е прекрасна!
  • Замисли ме твоят стих, Миличка! Запитах се и аз кое е най- ценното в живота... Ами, като погледна в моя- всеки миг ми е скъпоЦЕНЕН, защото дори и грешките не си ги давам, мои са си...
  • Сърдечен поздрав!
    Великолепен стих!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...