Сърцето ти чувам
Прекрачила през прага на вратата,
усмихната, запътена към мен...
Все тъй си тайнствена и все тъй непозната...
Красива Свобода след дълъг плен!
Във ноздрите ми ароматен вятър
събужда в мен копнеж така горещ...
Превръща Зимата в горещо Лято,
топи ме и изгарям като свещ!
Целува с нежност подът ходилата
страхът глава навежда съкрушен
На сянка бледа се превръща самотата
и чезне ужасът от утрешния ден!
Сърцето ти - камбана на Всемира
Отново ме зове на литургия
кънтящо, в ритъма на твоята Душа...
Във него жаждата за обич не замира!
И ме завърта в танца си - стихия...
Живее в него силна Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
