Сърцето ти чувам
Прекрачила през прага на вратата,
усмихната, запътена към мен...
Все тъй си тайнствена и все тъй непозната...
Красива Свобода след дълъг плен!
Във ноздрите ми ароматен вятър
събужда в мен копнеж така горещ...
Превръща Зимата в горещо Лято,
топи ме и изгарям като свещ!
Целува с нежност подът ходилата
страхът глава навежда съкрушен
На сянка бледа се превръща самотата
и чезне ужасът от утрешния ден!
Сърцето ти - камбана на Всемира
Отново ме зове на литургия
кънтящо, в ритъма на твоята Душа...
Във него жаждата за обич не замира!
И ме завърта в танца си - стихия...
Живее в него силна Любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
