24.11.2010 г., 20:45 ч.

Сърцеубиване 

  Поезия » Любовна
1430 0 17

Бъркаш.

Нищо ново не предлагам.

Не очаквай буря след затишие.

Не измервай думите кантарно –

приеми ме, че съм ти... излишна.

Бъркаш.

Гумите съм си сменила

още предния сезон. Умишлено.

И сега поднася ми безсилието

от това, че трябва да се виждаме.

Бъркаш.

Счупеното носи щастие,

на тези, недокосвали лепилото,

с което аз очите си замазвах

в търсене на „нещо”-то ти. Гнилото.

Бъркаш.

Бях ти гръб и бях ти сянка,

не паметник, пред който „коленичил си.”

И сърцебиенето ти оставаше

по твоя воля. И по друга ничия.

Така че нищо ново не предлагам –

аз съм.

И това не ти изнасяше.

Смених и гуми; и мечти в остатък;

и счупих се – и пак си се уплашил!

Не мога да се променя, обаче.

Бъркаш, че видях във теб детето,

с моите сълзи което плаче.

 

Така че - спри да бъркаш.

Във сърцето.

© Лора Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??