Сърдечно
Малки бръчки са приятели на твоята усмивка,
която толкова рядко не лъже,
че ти е весело. Издава те дълбоката въздишка.
Сърцето ти без нея май не може
да те опази. От обсебилата те тъга,
приятелка на съдбата ти - да плачеш.
Придърпвам в своята говорещата ти ръка.
Като рисунка е, на просещо сираче.
Обикновена, чиста, мъчна, тъмна.
Като безлюдната ти майчина душа,
която не иска времето да я лекува,
а да я запознае със смъртта.
Тя знае. Дори в най-тежката земя
докоснат ли се, две тела се стоплят.
Два живота се събират във пръстта.
Заспиват заедно. Не чуват тихичките вопли
на две прозрачни, почернени деца.
Не виждат как сълзите бели, болни, мокри
ги сгряват и им пазят обичта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Илиева Всички права запазени
