Сърдит Снежко
Разлюти се Снежко,
Снежко Белодрешко,
на нежното момиче –
най-бялото Кокиче.
Гледа тъй сърдито,
че без да го попита,
рано-рано разцъфтяло,
над земята се подало.
Пролетта е тъй далече,
ала слънчице напече,
звънна бялото звънче
на красивото цветче.
Снежко се ядоса здраво,
ще си отмъсти тогава.
Бели облаци изтупа,
преспи ледени натрупа
и покри с дебел снежец
всяко село и градец.
А кокиченцето нежно
гуши се под пряспа снежна,
там ще чака топли дни
и снегът да се стопи.
А след време, като види
тоя Снежко, че си иде,
пак ще подаде главица
над зелената тревица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
за Марина
