Сърдит Снежко
Разлюти се Снежко,
Снежко Белодрешко,
на нежното момиче –
най-бялото Кокиче.
Гледа тъй сърдито,
че без да го попита,
рано-рано разцъфтяло,
над земята се подало.
Пролетта е тъй далече,
ала слънчице напече,
звънна бялото звънче
на красивото цветче.
Снежко се ядоса здраво,
ще си отмъсти тогава.
Бели облаци изтупа,
преспи ледени натрупа
и покри с дебел снежец
всяко село и градец.
А кокиченцето нежно
гуши се под пряспа снежна,
там ще чака топли дни
и снегът да се стопи.
А след време, като види
тоя Снежко, че си иде,
пак ще подаде главица
над зелената тревица.
© Мария All rights reserved.
за Марина
