***
духът ти млечен искам да погаля,
прозорците в съня ти да напълня
с воднисти отражения в спирала,
която от вечерницата бяла
по езерния трепет се разприда,
да вдъхна глътка сънена премала
и грейнал по тревите да си ида.
© Забраван Забраванов Всички права запазени