5.09.2009 г., 14:35

Със Спомен за теб

763 0 1

Аз те чаках... отново сама...
С полупразната чаша в ръка...
Но ти така и не дойде...
Остави ме с разбито пак сърце.

Чаках те години дълги...
чаках те, но ти отново не дойде...
и така останах аз сама, стоейки под самотната върба...

Сълзите стичаха се бавно, както падащите и листа...
и отново осъзнах сега, че останала съм пак сама...

За теб живях и всеки ден и нощ...
За теб мечтах, когато чувствах се без мощ...
Ти ми даде сила, ти вдъхна ми живот...
Че ще мога аз да се изправя пред суровия живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...