Аз те чаках... отново сама...
С полупразната чаша в ръка...
Но ти така и не дойде...
Остави ме с разбито пак сърце.

Чаках те години дълги...
чаках те, но ти отново не дойде...
и така останах аз сама, стоейки под самотната върба...

Сълзите стичаха се бавно, както падащите и листа...
и отново осъзнах сега, че останала съм пак сама...

За теб живях и всеки ден и нощ...
За теб мечтах, когато чувствах се без мощ...
Ти ми даде сила, ти вдъхна ми живот...
Че ще мога аз да се изправя пред суровия живот.