Със спомените  разсъждавам

Започнах в Пловдив

с Павловски експерименти.
и търсех изход
в този рефлекторен свят,
 но се указа, че това само менти
и лисeнковщината
им беше роден брат!

Аз зубрех всички таблици
 и компоненти!
Надявах да да съм прилежен
в моя край!
А щом се срещнах
с първите си пациенти,
разбрах, че съм безпомощен
да правя рай!

И трябваше да ровя
злато под земята!
Да търся и прочитам
други писмена.
Да вадя и осмислям
истината свята
и сам да си осмислям
свойта суета!

При мене дойде време
с болните да скъсам
и тръгнах слепешком
във Спорта да вървя.
А тука трябваше
на части да се късам
задачите си нови
с чест да разреша!

Но и до днес,
до попрището
след средата,
чрез писане общувам
с мой един копнеж
и винаги държа
 подострени перата
и себе си
да съм
най-истински и свеж!

И днес когато съм
 изправен до стената,
опитвам се аз сметка
 да си дам,
дали бях прав
изправен със Съдбата!
Дали се справих
с най-важното,
 не знам?!
14.10.2014г. Драгойново