Със спомените ще си тръгна
Слънцето при мен пристига,
с усмивка свежа го посрещам,
с лъчи от мрака ме издига,
с милувка топла го прегръщам.
От облаците помен няма,
небето е кристално синьо,
в душата болката голяма
изчезва като витаминче разтворимо.
Морски бриз на сол ухае,
ситен тялото ми гали,
болестта ми близичко витае,
с жестове Смъртта ми хвали.
Слънцето при мен се връща,
спомени от дъното изплуват,
Смъртта с усмивка ме прегръща
„Близките ти, помолих ги да не тъгуват”.
И тръгвам с нея, когато съм готов,
смел съм, не ме е страх,
от тъмното долавям зов
на последен спомен – тих и плах.
И слънцето на мене се усмихва,
с лучи ме гали по страните,
дори и вятърът притихва,
за да не разпилее за последно спомените.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никой Нищо Всички права запазени
