Съществувай!
Съществувай!
Попитай ме дали си те представям,
дали си някога била обичана
и как в окови са те закопчавали,
с отчаяни прегръдки-безразличие..
Попитай ме дали ще ти отворя,
страхувам ли се вече от любов,
сърцето ми отдавна е под взора
на някакво всевиждащо око..
... което да напомня, че съм грешен,
и някога преди да съм те чувствал,
намига лицемерно, че съм смешен,
когато се разнежа и отпускам..
Не ща да знам, дали си хубава,
дори да си прекрасна и добра,
дали си недоволна и налюбена
или пък си на някого мечта..
Не ме интересува, и не трябва,
къде си и с кого ще се целуваш,
дали ще си перо или пък брадва,
или пък ще ме галиш и погубваш..
Каквото ме попиташ, ще ти кажа,
но моля те, недей да се преструваш,
душата ми познава, че играеш,
не ми се крий, аз знам, че съществуваш!
Данаил Антонов
DannyDiester
Diester's Poetry
02.05.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
