Съществуваме
В илюзии за слънчеви изгреви,
заспиваме залезно в дните си,
в полутонове на крачки по минали
неизживени, пропуснати мигове,
пишем красиви, тихи въздишки
по нечие трудно сбогуване,
стоим и, не виждаме всичко
в, което днес съществуваме.
Че времето сиво се свлича-
от мамещи "нови" безумни идеи
на лидери, гордо накичени-
загубели святото Божие семе.
В тази тъжна и мрачна картина
нахвърлям по няколко щтрихи,
да не забравя, че святото в мен
все още е обич в очите ми!
© Елеонора Крушева Всички права запазени