10 nov 2020, 20:01

Съществуваме

  Poesía » Civil
418 0 2

Съществуваме
 

В илюзии за слънчеви  изгреви,
заспиваме залезно в дните си,
в полутонове на крачки по минали
неизживени, пропуснати мигове,

 

пишем красиви, тихи въздишки
по нечие трудно сбогуване,
стоим и, не виждаме всичко
в, което днес  съществуваме. 

 

Че времето сиво се свлича-
от мамещи "нови" безумни идеи
на лидери, гордо накичени-
загубели святото Божие семе. 

 

В тази тъжна и мрачна картина
нахвърлям по няколко щтрихи,
да не забравя, че святото в мен
все още е обич в очите ми!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...