Nov 10, 2020, 8:01 PM

Съществуваме

  Poetry » Civic
415 0 2

Съществуваме
 

В илюзии за слънчеви  изгреви,
заспиваме залезно в дните си,
в полутонове на крачки по минали
неизживени, пропуснати мигове,

 

пишем красиви, тихи въздишки
по нечие трудно сбогуване,
стоим и, не виждаме всичко
в, което днес  съществуваме. 

 

Че времето сиво се свлича-
от мамещи "нови" безумни идеи
на лидери, гордо накичени-
загубели святото Божие семе. 

 

В тази тъжна и мрачна картина
нахвърлям по няколко щтрихи,
да не забравя, че святото в мен
все още е обич в очите ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...