27.01.2016 г., 19:45

Съществуване

444 0 1

Бледи, стъклени контури
носещи се кат мъгла.
Оживели карикатури
влачещи след себе си нощта.

 

Цветя издялани от камък,
птици с извадени сърца.
Какво съзряхте там в мъглата?
"-Истина, родена от лъжа..."

 

Писма, изпълнени с въздишки,
бриз на траурни ветрове.
Човеци, принизили се до мишки,
молещи се, техният бог да умре...

 

Сълзи, излети по принуда
към измислен идеал...
Зверове, стоящи със почуда,
към хората хранещи жал...

 

Души, във страх обвити
свити, плахи, там стоят.
с нетърпение чакат края на дните,
та червеите да ги освободят...

 

Рая е черен, всички знаем,
но все към него се стремим.
Адът бил неосезаем,
а всяка вечер в него, ние спим...

 

Сянка черна, окрилена,
спусната без светлина.
Слава на душата заблудена!
...целуваща ръцете на Смъртта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Едуард Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава елегия.Защитил си предпочитанието и правото на младостта да рисува графично,където черното се предпочита.Успехи!!!
    Wali/Виолета Томова/

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...