27 янв. 2016 г., 19:45

Съществуване

446 0 1

Бледи, стъклени контури
носещи се кат мъгла.
Оживели карикатури
влачещи след себе си нощта.

 

Цветя издялани от камък,
птици с извадени сърца.
Какво съзряхте там в мъглата?
"-Истина, родена от лъжа..."

 

Писма, изпълнени с въздишки,
бриз на траурни ветрове.
Човеци, принизили се до мишки,
молещи се, техният бог да умре...

 

Сълзи, излети по принуда
към измислен идеал...
Зверове, стоящи със почуда,
към хората хранещи жал...

 

Души, във страх обвити
свити, плахи, там стоят.
с нетърпение чакат края на дните,
та червеите да ги освободят...

 

Рая е черен, всички знаем,
но все към него се стремим.
Адът бил неосезаем,
а всяка вечер в него, ние спим...

 

Сянка черна, окрилена,
спусната без светлина.
Слава на душата заблудена!
...целуваща ръцете на Смъртта

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Едуард Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава елегия.Защитил си предпочитанието и правото на младостта да рисува графично,където черното се предпочита.Успехи!!!
    Wali/Виолета Томова/

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...