Бледи, стъклени контури
носещи се кат мъгла.
Оживели карикатури
влачещи след себе си нощта.

Цветя издялани от камък,
птици с извадени сърца.
Какво съзряхте там в мъглата?
"-Истина, родена от лъжа..."

Писма, изпълнени с въздишки,
бриз на траурни ветрове.
Човеци, принизили се до мишки,
молещи се, техният бог да умре...

Сълзи, излети по принуда
към измислен идеал...
Зверове, стоящи със почуда,
към хората хранещи жал...

Души, във страх обвити
свити, плахи, там стоят.
с нетърпение чакат края на дните,
та червеите да ги освободят...

Рая е черен, всички знаем,
но все към него се стремим.
Адът бил неосезаем,
а всяка вечер в него, ние спим...

Сянка черна, окрилена,
спусната без светлина.
Слава на душата заблудена!
...целуваща ръцете на Смъртта