Същите пръсти...
посветено*
Глас да искаш - хиляда камшика!
(Чакай само да стигна небето
и до мама писмо да издишам...)
После мога да викам до светло,
с оня глас на пройдохата Павле,
дето нощем се дави по кръчми,
и надига прокЪлнати халби...
И със същите пръсти се кръсти.
Оня глас - на смирено добиче -
недоклан, непогален и стръмен,
който може да кресне: Обича-а-а-а-м!
И с последната твърдост да млъкне.
2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
